Кой как се представи през есента на 2009-та? част трета
5. Левски-Падение без край Най-доброто, което се случи за шампионите, е, че в крайна сметка 2009-та свърши, а с това може би и най-черният период в историята на клуба.
Тази трета част от нашия обзор ще бъде посветена изцяло на „сините“, макар че есенният полусезон на Левски заслужава цяла трилогия.
Последните месеци на миналата година бяха вероятно най-тежките в славната 95-годишна история на най-обичания и най-мразения футболен отбор в България.
И тъй като злото никога не идва само, всички беди се струпаха на куп на стадион „Герена“. Тринадесет загуби /!/ във всички турнири в рамките на 5 месеца, треньорски рокади, безумни управленски решения, безброй контузии, слаба игра, уникален малшанс, ялово нападение, груби грешки в защита, вратарски неволи, съдийски произвол и едно огромно „Казанско“ петно, лепнато върху името на клуба, което вероятно никога няма да бъде изчистено.
А едва ли през месец юли и най-върлите противници на Левски са предполагали каква буря ще се извие на „Герена“. Водени от тандема Емил Велев-Даниел Боримиров, „сините“ спечелиха една наистина неочаквана титла, но не проведоха необходимата подготовка за атакуване на Шампионската лига, а селекцията на тима се изразяваше преди всичко във връщане на до болка познати ветерани като Елин Топузаков, Седрик Бардон, Христо Йовов, а по-късно и Димитър Телкийски.
Първият противник, аматьорският Сант Жулия от Андора не представляваше никакъв проблем, но ни в клин, ни в ръкав ден след разгромната победа с 5:0 Емил Велев бе уволнен от собственика Тодор Батков и дойде „черният“ период на Ратко Достанич. Често специалистът бе определян в медиите като „сръбско недоразумение“, но той просто не успя да създаде настроение сред играчите, въпреки сериозния кредит на доверие. Достанич вероятно е един доста качествен треньор, но част от футболистите не желаеха да търпят жестоките тренировки и строгата дисциплина, което предопредели бъдещето му.
Преди това обаче Левски се справи с ФК Баку и бе само на крачка от заветните групи на Шампионската лига, а междувременно бе спечелена и Суперкупата, това обаче стана с цената на ценна жертва в лицето на Владимир Гаджев, който ще пропусне целия сезон.
Жребият за последния предварителен кръг отново бе твърде благосклонен и противопостави Левски на Дебрецен, сблъсъкът между двата тима обаче показа, че българският шампион е далеч от нивото на унгарците и след 2 загуби „сините“ се преориентираха към групите на Лига Европа. Там пък попаднаха в неприятната компаниия на далеч по-заможни и популярни в Европа тимове като Виляреал, Лацио и Ред Бул Залцбург и логично останаха на последна позиция в своята група.
След успешния старт на първенството с три поредни успеха „сините“ закъсаха в А група и навлязоха в един кошмарен период от 57 дни без победа, като се смъкнаха в класирането до 10-то-12-то място, а разликата с ЦСКА достигаше до 15 точки. Неуспехите започнаха с дежурната загуба от Локомотив Сф на стадион „Георги Аспарухов“ и продължиха с разгром във вечното дерби, като резултатът 2:0 в никакъв случай не отрязява тоталното превъзходство на „червените“.
Това дерби обаче остана изцяло в сянката на т.нар. „Казанска афера“, която срина имиджа на клуба, а из цял свят „сините“ станаха обект на подигравки, заради наивността и глупостта си. Заслепен от предлаганите суми, адв. Тодор Батков изпрати 4-ма възлови играчи-Дарко Тасевски, Юсеф Рабех, Живко Миланов и Зе Соарес, ден преди най-чакания сблъсък в България в руския шампион Рубин Казан, откъдето уж даваха мило и драго да привлекат тези футболисти, дори извън трансферния прозорец. Сделката обаче се оказа мнима и след кратка екскурзия из Русия играчите се върнаха с наведени глави, като междувременно пропуснаха и мача с ЦСКА. Последваха закани, разкрития, писания, но едно огромно петно бе лепнато върху емблемата на клуба, а трансферните неуспехи на Левски продължиха с провлените сделки за Зе Соарес и Живко Миланов.
Обезкуражени, „сините“ допуснаха загуба и от Черноморец, а след това не успяха да победят Локо Пд след като водеха с 0:2, но елеметарни грешки на вратаря Цветан Димитров и треньора Ратко Достанич доведоха до равенство 2:2.
В Европа положението не бе по-розово-и ако при гостуването на Виляреал Левски се държа мъжки и допусна минимална загуба, то Лацио буквално разгроми „сините“ с 0:4 насред София. Последва нов неуспех на „Герена“ този път срещу Берое и за Достанич вече нямаше спасение. Неговата позиция бе заета от любимеца на всички „сини“ фенове Георги Иванов-Гонзо, който стана вся и всьо на „Герена“, а формално Тони Здравков се водеше старши треньор на тима.
Новият тандем успя да вдигне духа на тима и Левски записа 5 победи в шампионата, но в Лига Европа „сините“ трябваше да преглътнат още 3 загуби. Особено нещастен бе домакинският неуспех срещу Залцбургс 0:1, когато груба грешка на Георги Петков в последната минута доведе до гола за австрийците.
С голям интерес се очакваше сблъсъкът между Левски и Литекс в отложения мач от 3-я кръг и дербито напълно оправда очакванията, завършвайки 2:2. Шампионите пък ревнаха срещу съдията къде с основания, къде-без, но за пореден път се видя отчайващата форма на Рабех, чиято елементарна грешка доведе до изравнителния гол за ловчанлии.
Дойде време Гонзо да усети вкуса на поражението и в шампионатен мач и това се случи в последния есенен кръг при гостуването в Сливен, а дни по-късно Левски бе изхвърлен по най-грубия начин от турнира за Купата на България след загуба с 4:1 от Черно море. Този двубой ще остане в аналите с откровено престъпното съдийство на Стефан Ставров, довело и до уволнението на цялата съдийска комисия, начело с Димо Момиров.
Все пак в края на годината „сините“ успяха да закрепят разклатеното си замочувствие с престижен успех срещу Лацио в Рим в мач без значение за класирането в групата. Христо Йовов отбеляза единственото попадение за Левски в Лига Европа и донесе първия успех на български тим в този турнир.
Очаква се 2010 г. да е доста сложна за шампионите, които зимуват на 5-та позиция с актив от 26 точки. На „Герена“ още блянуват дублиране на титлата, но по всичко изглежда разликата от 9 точки с лидера Литекс ще се окаже непосилна. Далеч по-вероятна е перспективата „сините“ за пръв път от 1990-та година насам да пропуснат учатие в европейските клубни турнири. Клубът определено е финансово ограничен, не съумява да продава свои играчи и това сериозно спъва селекцията, като Левски не успява да се пребори за подписите на желаните футболисти с далеч нереномирани български отбори.
Едно е сигурно-и през пролетта на 2010-та на стадиона в столичния квартал „Подуяне“ ще е крайно интересно.
